От Хусерл до Рикьор Иванка Райнова

ISBN: 9789540701686

Published: 1993

Paperback

159 pages


Description

От Хусерл до Рикьор  by  Иванка Райнова

От Хусерл до Рикьор by Иванка Райнова
1993 | Paperback | PDF, EPUB, FB2, DjVu, talking book, mp3, ZIP | 159 pages | ISBN: 9789540701686 | 6.50 Mb

Доц. д-р Иванка Райнова ни предлага впечатляващ с мащабите и проникновението си труд върху един от най-сложните и емблематични автори на нашето време - Пол Рикьор, чието творчество, движещо се в границите на рефлексивна философия, феноменология иMoreДоц. д-р Иванка Райнова ни предлага впечатляващ с мащабите и проникновението си труд върху един от най-сложните и емблематични автори на нашето време - Пол Рикьор, чието творчество, движещо се в границите на рефлексивна философия, феноменология и херменевтика, е истинско предизвикателство за интерпретатора.Трудно е да се изброят всички приноси в дисертационния труд, който представлява рядко съчетание на съдържателност и обем, от който друг би побързал да сглоби три-четири книги.

Безспорно най-важният от тях е, че с тезата си за наличие на дисконтинуитет в проблематиката на мислителя, Райнова успява да проследи най-фините нюанси в еволюцията на неговата философия и да открие път към нов прочит не само на херменевтиката му, но и към всички значими теми в творчеството му.В първа и втора глава Райнова ситуира творчеството на Рикьор в рамките на цялостната феноменологична традиция.

Изумително е богатството от направените от нея паралели между изследвания автор и Брентано, Хусерл и Хайдегер, от една страна, Сартр и Мерло-Понти, от друга. Райнова убедително доказва какво френският мислител е взел от тях, в какво се е разграничил, за да достигне до една различна от Хайдегеровата “херменевтична феноменология”, конвергираща Хусерл и Хайдегер. Включва неизвестни или игнорирани досега от изследователите статии (напр. при анализа как Рикьор интерпретира рецепцията на Хусерл от страна на Мерло-Понти). Понякога тя се движи едновременно в три-четири регистъра.

Текстът се отличава с изключителна евристичност, тъй като всеки един от подплатените с богата философска и лингвистична ерудиция сравнителни анализи сам по себе си е принос. Мисля, че дори само тези две глави биха били напълно достатъчни, за да й бъде присъдена степента “доктор на философските науки”.Предложеният от Райнова текст значително надхвърля рамките на историко-философско изследване и откроява фигурата на авторка с нестандартна, но аргументирана позиция, която съумява да хвърли светлина върху скрития смисъл на текста, да ни накара да чуем музиката на неговите различни пластове.

Убедително е обоснована тезата, че у Рикьор дисконтинуитетът не е израз на еклектизъм или опит да се угоди на всички. Противно на други изследователи, които се задоволяват да причислят Рикьор към “философската антропология” (Жан Грейш), тя разкрива точния смисъл и вътрешна многопластовост на това понятие у френския автор, като посочва разликата между философска антропология и херменевтика на самостта.Авторката разкрива тайната на това полифонично, впечатляващо и с обема, и с тезите си творчество, което винаги се движи между два полюса, два регистъра: светско и свещено.

Континуитет и дисконтинуитет, фрагментарност и диалог на различни философски позиции, всъщност не е ли точно този тип творчество онова, към което апелира Дерида – една постхегелианска философия, съхранила вътрешното напрежение между два полюса, в която не се достига до диалектическо снемане, а до запазване на напрежението, на апорията- или богатство, сноп от фрагменти, при който “отказът от системата все пак има за хоризонт една невъзможна система...” (Дерида).Признавам, че с оглед на собствената ми изследователска перспектива, с особено удоволствие прочетох трета, четвърта и пета глава.

В глава трета авторката правилно отстоява тезата, че “херменевтиката на самостта” не може да бъде вместена само в пространството на философската антропология. Рикьор отчита изначалната “двузначност на човека“, ситуиран между индивидуалното и колективното, милосърдие и справедливост, Божия трансцендентност и човешка самост.В пета глава „Вменяемост, воля, обещание- измеренията на отговорността“ се разгръща взаимодействието между етика и политика.

Отново сме свидетели на блестящи и проникновени анализи, открояващи допирните точки и различията между Рикьор и Левинас, Рикьор и Йонас. Проследена е смяната на акцентите в творчеството на Рикьор: отношението индивид/личност и общност в късните му творби не се интерпретира чрез диалектиката между ближен и социус с оглед тайния смисъл на историята. Според доц. Райнова тук не става въпрос за доразвиване на ранните идеи на мислителя, а за две коренно различни интепретации. Отказът от свещеното в крайна сметка го отвежда до грижата, или загрижеността като “доброжелателна спонтанност” (която напомня Левинасовата “непосредствена близост”)- термини като “ближен” и “самарянин” биват заместени с отношението към “всеки”, грижата, приятелството.

Инстанцията на Другия вече е изпълнена с ново съдържание.Подобно накъсване Райнова открива и в проблематиката на поетиката, ценностите, историята и отношението религия-философия. В шеста глава е формулирана тезата, че естетическите възгледи на мислителя произтичат от темата за поетиката и са центрирани около отношението естетика-метафизика.Предложената в седма глава реконструкция на аксиологическите възгледи на Рикьор отново е принос, доколкото се базира върху сравнителен анализ на концепциите за ценностите на Сартр и Рикьор (впрочем тук към приносите следва да отнесем и нетематизираното досега влияние на Макс Шелер).

Показателна е еволюцията на двамата философи, чиито тези, коренно различни в началото (ако за Сартр Бог е едно противоречиво понятие на за-себе-си-в-себе-си, отвеждащо до отчуждение, за ранния Рикьор трансценденцията е ключът към саморазбиране и автентичност), впоследствие се сближават.

При късния Рикьор imago Dei отстъпва място на Бог като апория на Другия и граница на философския дискурс.Не по-малко приноси са налице и в осма глава, посветена на историческата проблематика, в която дисконтинуитетът е свързан с промяна в акцентите – ако ранният Рикьор търси смисъла на историята, интересът на късния е ориентиран към репрезентацията на историческото минало, а есхатологичният прочит преминава във феноменологико-херменевтичен. За разлика от Гронден, според който в късните си творби Рикьор изоставя херменевтиката в името на религиозното, Иванка Райнова показва “дългия път” на херменевтичната феноменология и поставя акцента върху изоставянето на грижата за свещеното като основа на философския проект.Написан с изключителна философска и езикова ерудиция, на висок стил и изящно структуриран, трудът предлага новаторски тези и приноси (обхваща увод, 9 глави, заключение, серия от интервюта и богата литература).

Това е единственото изчерпателно изследване на Рикьор у нас. И то по нищо не отстъпва на най-добрите интерпретации на френския мислител (доказателство за това е, че работите на Райнова, публикувани в чужбина, многократно се цитират, вкл. и от цитираните от нея Гронден и Грейш, т.е. тя има своето реално присъствие в дискурса върху Рикьор). За това допринася и избраната от нея методология. Нещо повече, мисля, че дисертацията е най-съдържателното изследване, посветено на френския философ и в международен мащаб.

Затова препоръката ми към авторката е незабавно да преведе и издаде в реномирано западно издателство работата си (като към нея прибави и студията за политическата философия на Рикьор). Убедена съм, че нейният прочит един ден би бил сравним например с прочита на Хегел от Александър Кожев или този на Дерида от Жан-Люк Нанси.(Татяна Батулева)



Enter the sum





Related Archive Books



Related Books


Comments

Comments for "От Хусерл до Рикьор":


visitbaztanbidasoa.com

©2011-2015 | DMCA | Contact us